Неизвестни фактически твърдения за Мекотели

Неизвестни фактически твърдения за Мекотели

Blog Article

Как да избегнем получаването и предаването на мекотели

Според някои от изследователите хелционелидите представляват примитивни коремоноги.

Докато го гледаш, той се размърдва. В един миг изглежда, сякаш плува. В следващия миг сякаш се плъзга. Сега започва да се катери по камъните. Докато се придвижва надолу по наклона, едното му пипало открива малка дупчица и малко по малко той се мушва в нея.

С помощта на такъв „крак“ тя бавно пълзи по субстрата. Достатъчно е да си припомним добре на всички, запознати с гроздовия жълт охлюв и езерца.

Бидејќи модерните мекотели толку многу се разликуваат по анатомија и однесување, средувањето на нивните точни еволутивни односи е голем предизвик. Со цел да се поедностават работите, натуралистите предложија „хипотетички мекотел на предците“ кој ги прикажува повеќето, ако не и сите карактеристики на модерните мекотели, вклучувајќи школка, мускулесто „стапало“ и пипала, меѓу другото.

Този слой е сравнително дебел и здрав като придава белия цвят на старите черупки с разрушен конхиолинов слой. Под варовития слой е разположен седефеният или бисерен пласт. Той е образуван от голям слой хоризонтално разположени варовити пластинки, слепени с органично вещество. Седефеният пласт има свойството да иризира поради интерференция на светлината, падаща върху него. Съществуват обаче и видове, черупките на които нямат седефен мекотели пласт.

Статус на зачувување: Неколку видови се загрозени или загрозени; еден е изумрен

Друг вид коремоноги, мурексът, е култивиран от древните гърци заради багрилото си, известно като „имперско лилаво“, а наметалата на някои владетели са изтъкани от дълги нишки, отделяни от двучерупчестия вид

Само си представете колко лесно обикновената домашна котка, свикнала да подбира скитащи се мишки, може да опустоши почти неподвижна колония от охлюви.

Моноплакофорите са дълбоководни мекотели, снабдени с черупки, подобни на шапки.

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна.

Направо към съдържанието Главно меню Главно меню

Нанкинов, Д. Застрашените животни в България: Природозащитен статус и разпределение по екосистеми.

От всички безгръбначни октоподите приличат най-много на нас. Отчасти е заради начина, по който отвръщат на погледа ти, сякаш те преценяват. (Това ги отличава и от много гръбначни: повечето риби не изглеждат така, сякаш се вглеждат в теб.) Отчасти е заради сръчността им. Осемте им пипала са осеяни със стотици смукала, което им позволява да боравят с предмети, независимо дали отварят мидени черупки, разглобяват филтърната система на аквариум или развиват капачки от буркани. Това ги отличава от бозайници като делфините, които, въпреки цялата си интелигентност, са ограничени от анатомията си и не могат с лекота да развинтят нищо. Същевременно октоподите са също толкова извънземни, колкото и всеки друг пришълец, който можете да си представите.